Широ Доджо Ронин 11

Здравейте и от мен – Симеон!
След толкова интересни и увлекателни истории написани от Дарина, реших и аз да се включа с нещо малко по-различно. Моля всеки да намери време да го прочете сам за себе си и поне веднъж на детето си, ако има практикуващо при нас. Ще започна малко от далече и се надявам да имате търпение, за да ме разберете правилно.
Бих искал да ви разкажа повече за правилата на всеки каратека. От стари времена до наши дни тези правила са търпели много промени. Ще ви запозная първоначално с няколко термина – бойни изкуства, бойни спортове и военни изкуства. Първото нещо, което прави впечатление влизайки в карате доджо (зала, място за практикуване) това са белите екипи, наричани карате ги (не кимоно). Традиционно цвета е бял защото в Азия това е цвета за траур. Идеята е дрехите да ни напомнят, че сме смъртни и че сме тук, за да се учим как да пазим живота си и този на нашите близки. В Япония отношението към екипа е почти церемониално, има правила за сгъване, за почистване, специални места за съхранение и т.н., това е свръх дисциплината на военното изкуство. От гледна точка на бойните спортове това не е нещо от особено значение. Фирмите изработват карате ги за ката, за кумите а в много зали по спортно карате може да видите трениращи само с долнище или вързан върху анцуг пояс. Нещата изглеждат същите но липсва отношението. В Широ Доджо сме възприели идеята да практикуваме бойни изкуства. Те не налагат на всяка цена строгостта на военните изкуства, но спазват правила за разлика от спорта. За това си мисля, че не е безкрайно трудно за вас да сте с изпрани, изгладени, чисти и незабравени екипи.
Следващото нещо, което прави впечатление е поклона. В спорта това се е принизило до незначителна, но все още задължителна формалност. Нещото, което в спорта взима превес са изблиците на радост или ярост след като състезателя е надделял над противника или обратно. Бойните изкуства не учат на това. Първият поклон е на прага на доджо. Няма точен превод от японски на думата доджо. Може би най точно е да се каже, че обединява по значение, място за трениране (практикуване), училище и храм. С първия поклон ние показваме уважението си към доджо. Следващия е към инструктора, а след това и към всички останали, дори понякога и към отделни упражнения. Запомнете, че поклона (РЕЙ) се извършва както към изброените до тук, така и към самите нас. Гичин Фунакоши, наричан бащата на съвременното карате казва: „Рей отличава човека от животните, без него карате би било най-обикновен бой или чиста агресия”. По време на война често пъти няма време да се отдава почит на победения враг, въпреки че книгите със самурайски истории твърдят точно обратното.
Последно искам да разкажа за двата (за сега) портрета на стената в Широ Доджо. Единият е на Сенсей Гичин Фунакоши, другият на Сенсей Чоджун Мияги. Това са двама легендарни майстори с безброй заслуги в наши дни да практикуваме това изкуство. Отношението към тези два портрета може да се сравни само с това към икона в църква.
В началото карате се е зародило от нуждата за оцеляване по време на война. С пренасянето му в Япония Сенсей Фунакоши го е променил много, за да се превърне карате от военно в бойно изкуство до достъпно за всички без ограничения от пол и възраст. Днес спорта съсипва изкуството, поставяйки ограничения и правила, които не водят до нищо освен подхранване на егото. В Широ Доджо сме приели идеята за карате като бойно изкуство, за развитие на хармонията със себе си и с другите. Не изискваме военна дисциплина, но изискваме да се спазват правилата. Това е начина да се развиваме аз, ние, вие, доджото и карате.
Карате е едно изчезващо изкуство. Няма да изброявам ползите от него, писано е твърде много. Ако тази седмица отделите време за три тренировки с желание и отношение, то това ще е вашия принос за запазването на карате. Колкото вие давате толкова ви дава и то.
Благодаря за отделеното време. Поздрави!